ПОДНАЧАЛНИК

Речник на българския език

подначалник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-на-чал-ник
непълен член под-на-чал-ни-ка
пълен член под-на-чал-ни-кът
мн.ч. под-на-чал-ни-ци
членувано под-на-чал-ни-ци-те
бройна форма под-на-чал-ни-ци
звателна форма под-на-чал-ни-ко