ПОДКОВАЧ

Речник на българския език

подкова̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • подкувач
  • потковач
  • поткувач
  • пудковач
  • пудкувач
  • путковач
  • путкувач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-ко-вач
непълен член под-ко-ва-ча
пълен член под-ко-ва-чът
мн.ч. под-ко-ва-чи
членувано под-ко-ва-чи-те
бройна форма под-ко-ва-чи
звателна форма под-ко-ва-чо