ПОДГЛАСНИЧКА

Речник на българския език

подгла̀сничка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. подгла̀снички, ж. Жена подгласник.

Грешни изписвания (7)

  • подгласнечка
  • подгласнечкъ
  • подгласничкъ
  • пудгласнечка
  • пудгласнечкъ
  • пудгласничка
  • пудгласничкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-г-лас-нич-ка
членувано под-г-лас-нич-ка-та
мн.ч. под-г-лас-нич-ки
членувано под-г-лас-нич-ки-те
звателна форма под-г-лас-нич-ке