ПОДГЛАСНИК

Речник на българския език

подгла̀сник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. подгла̀сници, м. Човек, който е втори в списъка за избор или който е класиран на второ място.

Грешни изписвания (3)

  • подгласнек
  • пудгласнек
  • пудгласник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-г-лас-ник
непълен член под-г-лас-ни-ка
пълен член под-г-лас-ни-кът
мн.ч. под-г-лас-ни-ци
членувано под-г-лас-ни-ци-те
бройна форма под-г-лас-ни-ци
звателна форма под-г-лас-ни-ко