ПОДВИЖНИК

Речник на българския език

подвѝжник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. подвѝжници, м.
1. Спец. В църквата — човек, който води аскетичен живот.
2. Прен. Самоотвержен човек.

Грешни изписвания (3)

  • подвижнек
  • пудвижнек
  • пудвижник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-виж-ник
непълен член под-виж-ни-ка
пълен член под-виж-ни-кът
мн.ч. под-виж-ни-ци
членувано под-виж-ни-ци-те
бройна форма под-виж-ни-ка
звателна форма