ПОДБРАДНИК

Речник на българския език

подбра̀дник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. подбра̀дници, (два) подбра̀дника, м.
1. Част от цигулката, където се поставя брадата при свирене.
2. Разг. Част от зимна шапка, която се спуска към брадата и гушата.
3. Диал. Долната част на ярем.

Грешни изписвания (3)

  • подбраднек
  • пудбраднек
  • пудбрадник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-б-рад-ник
непълен член под-б-рад-ни-ка
пълен член под-б-рад-ни-кът
мн.ч. под-б-рад-ни-ци
членувано под-б-рад-ни-ци-те
бройна форма под-б-рад-ни-ка
звателна форма