ПОГОН

Речник на българския език

пого̀н — некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мн. пого̀ни, (два) пого̀на, м. Остар. Мярка за земя, равна на около един декар.

Грешни изписвания (1)

  • пугон

Връзки