ПОБИТ

Речник на българския език

1. Побѝт географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Пубит

2. побит — мин. страд. прич. м. р.

побит е производна форма на побия (мин. страд. прич. м. р.).