ПЛОНЖ

Речник на българския език

плонж съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

пло̀нжът, пло̀нжа, мн. пло̀нжове, (два) пло̀нжа, м.
1. Хвърляне във вода, гмурване.
2. Хвърляне като във вода на спортист, за да улови топката или да я отбие.

Грешни изписвания (1)

  • плонш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. плонж
непълен член плон-жа
пълен член плон-жът
мн.ч. плон-жо-ве
членувано плон-жо-ве-те
бройна форма плон-жа
звателна форма