ПЛАНЬОР

Речник на българския език

планьор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пла-ньор
непълен член пла-ньо-ра
пълен член пла-ньо-рът
мн.ч. пла-ньо-ри
членувано пла-ньо-ри-те
бройна форма пла-ньо-ри
звателна форма пла-ньо-ре