ПЛАНТАТОРКА

Речник на българския език

плантаторка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. план-та-тор-ка
членувано план-та-тор-ка-та
мн.ч. план-та-тор-ки
членувано план-та-тор-ки-те
звателна форма план-та-тор-ке