ПЛАНИМЕТРИЯ

Речник на българския език

планимѐтрия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Дял на геометрията, изучаващ равнинните геометрични фигури.

Грешни изписвания (23)

  • планеметреа
  • планеметреъ
  • планеметрея
  • планеметриа
  • планеметриъ
  • планеметрия
  • планиметреа
  • планиметреъ
  • планиметрея
  • планиметриа
  • планиметриъ
  • плънеметреа
  • плънеметреъ
  • плънеметрея
  • плънеметриа
  • плънеметриъ
  • плънеметрия
  • плъниметреа
  • плъниметреъ
  • плъниметрея
  • плъниметриа
  • плъниметриъ
  • плъниметрия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пла-ни-мет-рия
членувано пла-ни-мет-ри-я-та
мн.ч. пла-ни-мет-рии
членувано пла-ни-мет-ри-и-те
звателна форма