ПИРОГРАФИЯ

Речник на българския език

пирогра̀фия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Изкуството да се създават образи върху кожа, дърво и др. с нажежен инструмент.

Грешни изписвания (23)

  • перографеа
  • перографеъ
  • перографея
  • перографиа
  • перографиъ
  • перография
  • перуграфеа
  • перуграфеъ
  • перуграфея
  • перуграфиа
  • перуграфиъ
  • перуграфия
  • пирографеа
  • пирографеъ
  • пирографея
  • пирографиа
  • пирографиъ
  • пируграфеа
  • пируграфеъ
  • пируграфея
  • пируграфиа
  • пируграфиъ
  • пируграфия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пи-рог-ра-фия
членувано пи-рог-ра-фи-я-та
мн.ч. пи-рог-ра-фии
членувано пи-рог-ра-фи-и-те
звателна форма