ПИРЕЙ

Речник на българския език

пѝрей съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

пѝреят, пѝрея, мн. пѝреи, (два) пѝрея, м. Плевел със силно развито, дълго коренище и остри листа.

Грешни изписвания (1)

  • пирий

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пи-рей
непълен член пи-рея
пълен член пи-ре-ят
мн.ч. пи-реи
членувано пи-ре-и-те
бройна форма пи-рея
звателна форма