ПИПАЛЦЕ

Речник на българския език

пипалце съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пи-пал-це
членувано пи-пал-це-то
мн.ч. пи-пал-ца
членувано пи-пал-ца-та