ПЕШАК

Речник на българския език

пеша̀к съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. пеша̀ци, м.
1. Пехотинец или пешеходец.
2. Вид боб, който не се увива при развитието си.

Грешни изписвания (1)

  • пишак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-шак
непълен член пе-ша-ка
пълен член пе-ша-кът
мн.ч. пе-ша-ци
членувано пе-ша-ци-те
бройна форма пе-ша-ци
звателна форма пе-ша-ко