ПЕНСИЯ

Речник на българския език

пѐнсия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. пѐнсии, ж. Периодично парично възнаграждение за прослужени години, нетрудоспособност, злополука, инвалидност или при смърт на осигуряващия нечия издръжка. Наследствена пенсия. Инвалидна пенсия.
прил. пенсио̀нен, пенсио̀нна, пенсио̀нно, мн. пенсио̀нни. Пенсионен фонд.
До пенсия. — Докато остарея.

Грешни изписвания (5)

  • пенсеа
  • пенсеъ
  • пенсея
  • пенсиа
  • пенсиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пен-сия
членувано пен-си-я-та
мн.ч. пен-сии
членувано пен-си-и-те
звателна форма