панегирѝк
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. панегирѝци, (два) панегирѝка, м.
1. Вид литературно произведение, в което се възхвалява изтъкнато държавно лице (в гръцката и римската литература) или църковен деятел, светец.
2. Прен. Прекалена похвала, славословие, незаслужена възхвала.
прил. панегирѝчен, панегирѝчна, панегирѝчно, мн. панегирѝчни.
1. Вид литературно произведение, в което се възхвалява изтъкнато държавно лице (в гръцката и римската литература) или църковен деятел, светец.
2. Прен. Прекалена похвала, славословие, незаслужена възхвала.
прил. панегирѝчен, панегирѝчна, панегирѝчно, мн. панегирѝчни.
Грешни изписвания (7)
- панегерик
- панигерик
- панигирик
- пънегерик
- пънегирик
- пънигерик
- пънигирик
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | па-не-ги-рик | |
|---|---|---|
| непълен член | па-не-ги-ри-ка | |
| пълен член | па-не-ги-ри-кът | |
| мн.ч. | па-не-ги-ри-ци | |
| членувано | па-не-ги-ри-ци-те | |
| бройна форма | па-не-ги-ри-ка | |
| звателна форма | — | |