ПАН

Речник на българския език

пан некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

па̀нът, па̀на, мн. па̀нове, м.
1. Учтиво обръщение към мъж в някои славянски страни; господин.
2. ист. Полски помешчик.