ПАМЕТНИК

Речник на българския език

па̀метник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. па̀метници, (два) па̀метника, м.
1. Скулптурно или архитектурно произведение, издигнато в памет на някого или на нещо. Надгробен паметник.
2. Запазен предмет, който свидетелства за по-ранни култури. Паметници на изкуството. Писмени паметници.

Грешни изписвания (3)

  • паметнек
  • памитнек
  • памитник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-мет-ник
непълен член па-мет-ни-ка
пълен член па-мет-ни-кът
мн.ч. па-мет-ни-ци
членувано па-мет-ни-ци-те
бройна форма па-мет-ни-ка
звателна форма