ПАЖ

Речник на българския език

паж съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

па̀жът, па̀жа, мн. па̀жове, м.
1. ист. Млад благородник през средновековието, който прислужвал на знатни особи.
2. Прен. Пренебр. Лице, което се поставя в услуга на друго, обикн. високопоставено лице, и угажда на капризите му.

Грешни изписвания (1)

  • паш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. паж
непълен член па-жа
пълен член па-жът
мн.ч. па-жо-ве
членувано па-жо-ве-те
бройна форма па-жа
звателна форма