ОХОЛНИК

Речник на българския език

охолник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. охол-ник
непълен член охол-ни-ка
пълен член охол-ни-кът
мн.ч. охол-ни-ци
членувано охол-ни-ци-те
бройна форма охол-ни-ци
звателна форма охол-ни-ко