ОТЪПЯ

Речник на българския език

1. отъпя̀ — некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

отъпѝш, мин. св. отъпѝх, мин. прич. отъпѝл, св. — вж. [[отъпявам 2 ._

Грешни изписвания (8)

  • отапйа
  • отапйъ
  • отъпйа
  • отъпйъ
  • утапйа
  • утапйъ
  • утъпйа
  • утъпйъ

2. отъпя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

отъпя е производна форма на отъпея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. отъпя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

отъпя е производна форма на отъпея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

Връзки