ОТЧЕТНИЧКА

Речник на българския език

отчѐтничка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. отчѐтнички, ж. Жена отчетник.

Грешни изписвания (7)

  • отчетнечка
  • отчетнечкъ
  • отчетничкъ
  • утчетнечка
  • утчетнечкъ
  • утчетничка
  • утчетничкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-чет-нич-ка
членувано от-чет-нич-ка-та
мн.ч. от-чет-нич-ки
членувано от-чет-нич-ки-те
звателна форма от-чет-нич-ке