ОТРЯДНИК

Речник на българския език

отрядник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • отръдник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-ряд-ник
непълен член от-ряд-ни-ка
пълен член от-ряд-ни-кът
мн.ч. от-ряд-ни-ци
членувано от-ряд-ни-ци-те
бройна форма от-ряд-ни-ци
звателна форма от-ряд-ни-ко