отровѝтел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
отровѝтелят, отровѝтеля, мн. отровѝтели, м. Човек, който дава отрова, за да причини смърт.
Грешни изписвания (7)
- отровитил
- отрувител
- отрувитил
- утровител
- утровитил
- утрувител
- утрувитил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | от-ро-ви-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | от-ро-ви-те-ля | |
| пълен член | от-ро-ви-те-лят | |
| мн.ч. | от-ро-ви-те-ли | |
| членувано | от-ро-ви-те-ли-те | |
| бройна форма | от-ро-ви-те-ли | |
| звателна форма | от-ро-ви-те-лю | |