ОТРИЦАТЕЛКА

Речник на българския език

отрица̀телка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. отрица̀телки, ж. Жена отрицател.

Грешни изписвания (15)

  • отрецателка
  • отрецателкъ
  • отрецатилка
  • отрецатилкъ
  • отрицателкъ
  • отрицатилка
  • отрицатилкъ
  • утрецателка
  • утрецателкъ
  • утрецатилка
  • утрецатилкъ
  • утрицателка
  • утрицателкъ
  • утрицатилка
  • утрицатилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-ри-ца-тел-ка
членувано от-ри-ца-тел-ка-та
мн.ч. от-ри-ца-тел-ки
членувано от-ри-ца-тел-ки-те
звателна форма от-ри-ца-тел-ке