ОТРАЖАТЕЛ

Речник на българския език

отража̀тел съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

отража̀телят, отража̀теля, мн. отража̀тели, (два) отража̀теля, м. Отразител.

Грешни изписвания (7)

  • отражатил
  • отръжател
  • отръжатил
  • утражател
  • утражатил
  • утръжател
  • утръжатил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-ра-жа-тел
непълен член от-ра-жа-те-ля
пълен член от-ра-жа-те-лят
мн.ч. от-ра-жа-те-ли
членувано от-ра-жа-те-ли-те
бройна форма от-ра-жа-те-ля
звателна форма