ОСТАРЯЛОСТ

Речник на българския език

остарялост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (2)

  • остарълост
  • остарялос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ос-та-ря-лост
членувано ос-та-ря-лост-та
мн.ч. ос-та-ря-лос-ти
членувано ос-та-ря-лос-ти-те
звателна форма