ОСИНОВИТЕЛ

Речник на българския език

осиновѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

осиновѝтелят, осиновѝтеля, мн. осиновѝтели, м. Човек, който осиновява дете.

Грешни изписвания (15)

  • осеновител
  • осеновитил
  • осенувител
  • осенувитил
  • осиновитил
  • осинувител
  • осинувитил
  • усеновител
  • усеновитил
  • усенувител
  • усенувитил
  • усиновител
  • усиновитил
  • усинувител
  • усинувитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оси-но-ви-тел
непълен член оси-но-ви-те-ля
пълен член оси-но-ви-те-лят
мн.ч. оси-но-ви-те-ли
членувано оси-но-ви-те-ли-те
бройна форма оси-но-ви-те-ли
звателна форма оси-но-ви-те-лю