ОСАННА

Речник на българския език

оса̀нна некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Възторжено славословие; слава.
2. Прен. Възторжен вик, възхвала.
Пея осанна (на някого). — Възхвалявам някого прекомерно.

Грешни изписвания (7)

  • осана
  • осаннъ
  • осанъ
  • усана
  • усанна
  • усаннъ
  • усанъ