ОРЪДЕЕН

Речник на българския език

оръдѐен прилагателно име (тип 85) редактиране

Значение

оръдѐйна, оръдѐйно, мн. оръдѐйни, прил. Който се отнася до артилерийско оръдие. Оръдеен залп.

Грешни изписвания (7)

  • орадеен
  • орадеин
  • оръдеин
  • урадеен
  • урадеин
  • уръдеен
  • уръдеин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. оръ-де-ен
непълен член оръ-дей-ния
пълен член оръ-дей-ни-ят
ж. р. оръ-дей-на
членувано оръ-дей-на-та
ср. р. оръ-дей-но
членувано оръ-дей-но-то
мн. ч. оръ-дей-ни
членувано оръ-дей-ни-те