ОРФИК

Речник на българския език

орфик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ор-фик
непълен член ор-фи-ка
пълен член ор-фи-кът
мн.ч. ор-фи-ци
членувано ор-фи-ци-те
бройна форма ор-фи-ци
звателна форма ор-фи-ко