ОРТОГРАФИЯ

Речник на българския език

ортогра̀фия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Правопис.
прил. ортогра̀фски, ортогра̀фска, ортогра̀фско, мн. ортогра̀фски.

Синоними

Грешни изписвания (23)

  • ортографеа
  • ортографеъ
  • ортографея
  • ортографиа
  • ортографиъ
  • ортуграфеа
  • ортуграфеъ
  • ортуграфея
  • ортуграфиа
  • ортуграфиъ
  • ортуграфия
  • уртографеа
  • уртографеъ
  • уртографея
  • уртографиа
  • уртографиъ
  • уртография
  • уртуграфеа
  • уртуграфеъ
  • уртуграфея
  • уртуграфиа
  • уртуграфиъ
  • уртуграфия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ор-тог-ра-фия
членувано ор-тог-ра-фи-я-та
мн.ч. ор-тог-ра-фии
членувано ор-тог-ра-фи-и-те
звателна форма