ОРТАЛЪК

Речник на българския език

орталъ̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

разг.
множество хора, тълпа, общество, свят

Грешни изписвания (3)

  • ортълък
  • урталък
  • уртълък

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ор-та-лък
непълен член ор-та-лъ-ка
пълен член ор-та-лъ-кът
мн.ч. ор-та-лъ-ци
членувано ор-та-лъ-ци-те
бройна форма ор-та-лъ-ка
звателна форма