ОРОГРАФИЯ

Речник на българския език

орогра̀фия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Наука за релефа на земната повърхност.
прил. орогра̀фски, орогра̀фска, орогра̀фско, мн. орогра̀фски.

Грешни изписвания (23)

  • орографеа
  • орографеъ
  • орографея
  • орографиа
  • орографиъ
  • оруграфеа
  • оруграфеъ
  • оруграфея
  • оруграфиа
  • оруграфиъ
  • оруграфия
  • урографеа
  • урографеъ
  • урографея
  • урографиа
  • урографиъ
  • урография
  • уруграфеа
  • уруграфеъ
  • уруграфея
  • уруграфиа
  • уруграфиъ
  • уруграфия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. орог-ра-фия
членувано орог-ра-фи-я-та
мн.ч. орог-ра-фии
членувано орог-ра-фи-и-те
звателна форма