ОРИСНИК

Речник на българския език

орисник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. орис-ник
непълен член орис-ни-ка
пълен член орис-ни-кът
мн.ч. орис-ни-ци
членувано орис-ни-ци-те
бройна форма орис-ни-ци
звателна форма орис-ни-ко