ОРАЧКА

Речник на българския език

ора̀чка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. ора̀чки, ж. Жена орач.

Грешни изписвания (3)

  • орачкъ
  • урачка
  • урачкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. орач-ка
членувано орач-ка-та
мн.ч. орач-ки
членувано орач-ки-те
звателна форма орач-ке