ОПРЕДМЕТЯВАМ

Речник на българския език

опредметявам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • опредметъвам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице оп-ред-ме-тя-вам оп-ред-ме-тя-ва-ме
2 лице оп-ред-ме-тя-ваш оп-ред-ме-тя-ва-те
3 лице оп-ред-ме-тя-ва оп-ред-ме-тя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице оп-ред-ме-тя-вах оп-ред-ме-тя-вах-ме
2 лице оп-ред-ме-тя-ва оп-ред-ме-тя-вах-те
3 лице оп-ред-ме-тя-ва оп-ред-ме-тя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице оп-ред-ме-тя-вах оп-ред-ме-тя-вах-ме
2 лице оп-ред-ме-тя-ва-ше оп-ред-ме-тя-вах-те
3 лице оп-ред-ме-тя-ва-ше оп-ред-ме-тя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опредметявал съм опредметявала съм опредметявало съм опредметявали сме
2 лице опредметявал си опредметявала си опредметявало си опредметявали сте
3 лице опредметявал е опредметявала е опредметявало е опредметявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях опредметявал бях опредметявала бях опредметявало бяхме опредметявали
2 лице беше опредметявал беше опредметявала беше опредметявало бяхте опредметявали
3 лице беше опредметявал беше опредметявала беше опредметявало бяха опредметявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще опредметявам ще опредметяваме
2 лице ще опредметяваш ще опредметявате
3 лице ще опредметява ще опредметяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм опредметявал ще съм опредметявала ще съм опредметявало ще сме опредметявали
2 лице ще си опредметявал ще си опредметявала ще си опредметявало ще сте опредметявали
3 лице ще е опредметявал ще е опредметявала ще е опредметявало ще са опредметявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да опредметявам щяхме да опредметяваме
2 лице щеше да опредметяваш щяхте да опредметявате
3 лице щеше да опредметява щяха да опредметяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм опредметявал щях да съм опредметявала щях да съм опредметявало щяхме да сме опредметявали
2 лице щеше да си опредметявал щеше да си опредметявала щеше да си опредметявало щяхте да сте опредметявали
3 лице щеше да е опредметявал щеше да е опредметявала щеше да е опредметявало щяха да са опредметявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опредметявал съм опредметявала съм опредметявало съм опредметявали сме
2 лице опредметявал си опредметявала си опредметявало си опредметявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опредметявал съм опредметявала съм опредметявало съм опредметявали сме
2 лице опредметявал си опредметявала си опредметявало си опредметявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм опредметявал била съм опредметявала било съм опредметявало били сме опредметявали
2 лице бил си опредметявал била си опредметявала било си опредметявало били сте опредметявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да опредметявам щяла съм да опредметявам щяло съм да опредметявам щели сме да опредметяваме
2 лице щял си да опредметяваш щяла си да опредметяваш щяло си да опредметяваш щели сте да опредметявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм опредметявал щяла съм да съм опредметявала щяло съм да съм опредметявало щели сме да сме опредметявали
2 лице щял си да си опредметявал щяла си да си опредметявала щяло си да си опредметявало щели сте да сте опредметявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих опредметявал бих опредметявала бих опредметявало бихме опредметявали
2 лице би опредметявал би опредметявала би опредметявало бихте опредметявали
3 лице би опредметявал би опредметявала би опредметявало биха опредметявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
оп-ред-ме-тя-вай оп-ред-ме-тя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род оп-ред-ме-тя-ван
непълен член оп-ред-ме-тя-ва-ния
пълен член оп-ред-ме-тя-ва-ни-ят
женски род оп-ред-ме-тя-ва-на
членувано оп-ред-ме-тя-ва-на-та
среден род оп-ред-ме-тя-ва-но
членувано оп-ред-ме-тя-ва-но-то
множествено число оп-ред-ме-тя-ва-ни
членувано оп-ред-ме-тя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род оп-ред-ме-тя-вал
непълен член оп-ред-ме-тя-ва-лия
пълен член оп-ред-ме-тя-ва-ли-ят
женски род оп-ред-ме-тя-ва-ла
членувано оп-ред-ме-тя-ва-ла-та
среден род оп-ред-ме-тя-ва-ло
членувано оп-ред-ме-тя-ва-ло-то
множествено число оп-ред-ме-тя-ва-ли
членувано оп-ред-ме-тя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род оп-ред-ме-тя-вал
женски род оп-ред-ме-тя-ва-ла
среден род оп-ред-ме-тя-ва-ло
множествено число оп-ред-ме-тя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род оп-ред-ме-тя-ващ
непълен член оп-ред-ме-тя-ва-щия
пълен член оп-ред-ме-тя-ва-щи-ят
женски род оп-ред-ме-тя-ва-ща
членувано оп-ред-ме-тя-ва-ща-та
среден род оп-ред-ме-тя-ва-що
членувано оп-ред-ме-тя-ва-що-то
множествено число оп-ред-ме-тя-ва-щи
членувано оп-ред-ме-тя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

оп-ред-ме-тя-вай-ки