ОПЕКУНКА

Речник на българския език

опеку̀нка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. опеку̀нки, ж. Жена опекун.

Грешни изписвания (7)

  • опекункъ
  • опикунка
  • опикункъ
  • упекунка
  • упекункъ
  • упикунка
  • упикункъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. опе-кун-ка
членувано опе-кун-ка-та
мн.ч. опе-кун-ки
членувано опе-кун-ки-те
звателна форма опе-кун-ке