ОМОНИМИЯ

Речник на българския език

омонѝмия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (23)

  • омонимеа
  • омонимеъ
  • омонимея
  • омонимиа
  • омонимиъ
  • омунимеа
  • омунимеъ
  • омунимея
  • омунимиа
  • омунимиъ
  • омунимия
  • умонимеа
  • умонимеъ
  • умонимея
  • умонимиа
  • умонимиъ
  • умонимия
  • умунимеа
  • умунимеъ
  • умунимея
  • умунимиа
  • умунимиъ
  • умунимия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. омо-ни-мия
членувано омо-ни-ми-я-та
мн.ч. омо-ни-мии
членувано омо-ни-ми-и-те
звателна форма