ОЛЕАНДЪР

Речник на българския език

олеа̀ндър съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

мн. олеа̀ндри, (два) олеа̀ндъра, м. Вечнозелено дървовидно декоративно растение с розови или бели цветове.
прил. олеа̀ндров, олеа̀ндрова, олеа̀ндрово, мн. олеа̀ндрови.

Грешни изписвания (7)

  • олеандар
  • олиандар
  • олиандър
  • улеандар
  • улеандър
  • улиандар
  • улиандър

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оле-ан-дър
непълен член оле-ан-дъ-ра
пълен член оле-ан-дъ-рът
мн.ч. оле-ан-д-ри
членувано оле-ан-д-ри-те
бройна форма оле-ан-дъ-ра
звателна форма