ОКУЛТАЦИЯ

Речник на българския език

окултация съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • окултациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. окул-та-ция
членувано окул-та-ци-я-та
мн.ч. окул-та-ции
членувано окул-та-ци-и-те
звателна форма