ОКОВИ

Речник на българския език

1. око̀ви съществително име, плуралия тантум (тип 75) редактиране

Значение

само мн.
1. Железни гривни, съединени с верига, които се поставят на арестувани или затворници; белезници.
2. Прен. Това, което ограничава свободата. Паднаха оковите на робството.
Чупя оковите. — Освобождавам се.

Грешни изписвания (3)

  • окове
  • укове
  • укови

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.
членувано
мн.ч. око-ви
членувано око-ви-те

2. окови — повелително наклонение, ед. ч.

окови е производна форма на окова (повелително наклонение, ед. ч.).