ОВЧИЦА

Речник на българския език

овчѝца съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • овчицъ
  • увчица
  • увчицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ов-чи-ца
членувано ов-чи-ца-та
мн.ч. ов-чи-ци
членувано ов-чи-ци-те
звателна форма ов-чи-це