НОТИФИКАЦИЯ

Речник на българския език

нотифика̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (47)

  • нотефекацеа
  • нотефекацеъ
  • нотефекацея
  • нотефекациа
  • нотефекациъ
  • нотефекация
  • нотефикацеа
  • нотефикацеъ
  • нотефикацея
  • нотефикациа
  • нотефикациъ
  • нотефикация
  • нотифекацеа
  • нотифекацеъ
  • нотифекацея
  • нотифекациа
  • нотифекациъ
  • нотифекация
  • нотификацеа
  • нотификацеъ
  • нотификацея
  • нотификациа
  • нотификациъ
  • нутефекацеа
  • нутефекацеъ
  • нутефекацея
  • нутефекациа
  • нутефекациъ
  • нутефекация
  • нутефикацеа
  • нутефикацеъ
  • нутефикацея
  • нутефикациа
  • нутефикациъ
  • нутефикация
  • нутифекацеа
  • нутифекацеъ
  • нутифекацея
  • нутифекациа
  • нутифекациъ
  • нутифекация
  • нутификацеа
  • нутификацеъ
  • нутификацея
  • нутификациа
  • нутификациъ
  • нутификация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. но-ти-фи-ка-ция
членувано но-ти-фи-ка-ци-я-та
мн.ч. но-ти-фи-ка-ции
членувано но-ти-фи-ка-ци-и-те
звателна форма