НОМИНАЦИЯ

Речник на българския език

номина̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. номина̀ции, ж.
1. Именуване, назоваване; название.
2. Назоваване на определените за награда; определяне на конкурентите за награда. Номинация за “Оскар”.

Грешни изписвания (23)

  • номенацеа
  • номенацеъ
  • номенацея
  • номенациа
  • номенациъ
  • номенация
  • номинацеа
  • номинацеъ
  • номинацея
  • номинациа
  • номинациъ
  • нуменацеа
  • нуменацеъ
  • нуменацея
  • нуменациа
  • нуменациъ
  • нуменация
  • нуминацеа
  • нуминацеъ
  • нуминацея
  • нуминациа
  • нуминациъ
  • нуминация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. но-ми-на-ция
членувано но-ми-на-ци-я-та
мн.ч. но-ми-на-ции
членувано но-ми-на-ци-и-те
звателна форма