НЕЧИЙ

Речник на българския език

нѐчий — неопределено местоимение (тип 122) редактиране

Значение

нѐчия, нѐчие, мн. нѐчии, неопр. местоим. Който принадлежи на някого. Нечие дете плаче.
• Нечий си. — За засилване на неопределеността на притежателя и изразяване на пренебрежение.

Грешни изписвания (1)

  • нечей

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

м.р., ед.ч. не-чий
винителен падеж —
дателен падеж —
дателен падеж, предложна форма (на ?) —
ж.р., ед.ч. не-чия
ср.р., ед.ч. не-чие
мн.ч. не-чии

Връзки