НЕСЪГЛАСУВАНОСТ

Речник на българския език

несъгласу̀ваност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (32)

  • несагласуванос
  • несагласуванус
  • несагласувънос
  • несагласувънус
  • несаглъсуванос
  • несаглъсуванус
  • несаглъсувънос
  • несаглъсувънус
  • несъгласуванос
  • несъгласуванус
  • несъгласувънос
  • несъгласувънус
  • несъглъсуванос
  • несъглъсуванус
  • несъглъсувънос
  • несъглъсувънус
  • нисагласуванос
  • нисагласуванус
  • нисагласувънос
  • нисагласувънус
  • нисаглъсуванос
  • нисаглъсуванус
  • нисаглъсувънос
  • нисаглъсувънус
  • нисъгласуванос
  • нисъгласуванус
  • нисъгласувънос
  • нисъгласувънус
  • нисъглъсуванос
  • нисъглъсуванус
  • нисъглъсувънос
  • нисъглъсувънус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-съг-ла-су-ва-ност
членувано не-съг-ла-су-ва-ност-та
мн.ч. не-съг-ла-су-ва-нос-ти
членувано не-съг-ла-су-ва-нос-ти-те
звателна форма