НЕОТЛЪЧНО

Речник на българския език

1. неотлъ̀чно наречие (тип 188) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • неотлъчну
  • неутлъчно
  • неутлъчну
  • ниотлъчно
  • ниотлъчну
  • ниутлъчно
  • ниутлъчну

2. неотлъчно — ср. р.

неотлъчно е производна форма на неотлъчен (ср. р.).